От 1 март 2013 г. се прилага Регламент № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

Във връзка с това, може да имате предвид следното:

1. Регламентът се прилага за превози на пътници с дължина на маршрута 250 км или повече.

Само някои от разпоредбите на регламента се прилагат и за превози с дължина на маршрута по-малка от 250 км. Това са разпоредбите, касаещи правата на пътниците с увреждания и на пътниците с намалена подвижност, а също така и разпоредбите, въвеждащи задължение за собствениците на автогари и превозвачите да обучават персонала и водачите, назначени при тях на работа, да оказват адекватна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност.

Освен посочените, задължителни за прилагане при превози на по-кратко разстояние от 250 км са и разпоредбите относно правилата за предоставянето на информация на пътниците и подаването на жалби.

2. Регламентът урежда правилата за:

а) защита на правата на пътниците в случай на произшествия, вследствие на които са причинени смърт или телесна повреда на пътник или загуба, или повреда на багаж;

б) недопускане на дискриминация и създаване на задължение за предоставяне на помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност;

в) защита на правата на пътниците в случай на отмяна на превоз или закъснение;

г) въвеждане на задължение за предоставяне на информация на пътниците и разглеждане на жалби.

3. С чл. 42 и чл. 45, ал. 4 от Закона за автомобилните превози е определен максималният размер на обезщетението, което се дължи от превозвача на пътник, пътувал в автобуса, когато вследствие на произшествие на пътника са причинени телесна повреда или смърт или е загубен или повреден багажът му. Тоест, когато при произшествие по време на пътуването с автобуса на пътник, пътувал с него е причинена телесна повреда или смърт, обезщетението, което превозвачът ще дължи на пътника или на неговите близки, може да бъде не повече от 220 000 евро. Максималният размер на обезщетението, което превозвачът дължи на пътника, когато вследствие на произшествие по време на пътуването е изгубен или повреден багажът му, може да бъде не повече от 1200 евро.

За да са дължими обезщетенията, предвидени в член 7 от регламента, трябва да бъдат изпълнени едновременно следните условия:

а) дължината на маршрута да е 250 или повече км

и

б) телесната повреда, смъртта или загубата или повредата на багажа да са причинени вследствие на произшествие с автобуса.

Извън случаите, в които е приложим регламентът, обезщетението, дължимо от превозвача на пътник за загубения му или повреден багаж, може да бъде не повече от 1000 лв. Този размер на обезщетението също е максимален и е определен с чл. 45, ал. 3 от Закона за автомобилните превози.

4. Предвид изискването на регламента всяка държава – членка на Европейския съюз да определи автогарите, в които ще се осигурява помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, се предвижда това да бъде направено с наредба на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С наредбата ще бъдат определени всички действащи автогари на територията на страната, в които да се оказва помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност.